Позитивно мислене, е ключово за постигането на целите ни в бизнеса, семейството и отношението с други хора.

Нашите читателки, Кремена и Ния Каменови, изпратиха за сайта За Нея, една прекрасна статия на темата, която ще споделим с Вас.

Как бихме могли да променим мисленето си от отрицателно към положително?

Всеки от нас се опитва да се справи със стреса по собствен начин.

Напрежението и отчаянието са част от нашето ежедневие.

Техниките, които хората използват, за да се освободят от страха, лошото настроение и обидата, са най-различни.

 Ето няколко правила за преборване на отрицателните мисли: 

  • Животът не е борба. Не и състезание. Трудностите, подобно на радостите, са естествени за житейския ни път;
  • Обръщането назад без съжаление. Можем да изпитваме носталгия по миналото, да се връщаме към най-хубавите моменти от живота си. Но не и да попадаме в капана на лошите спомени;
  • Всеки от нас има страхове. Но как да се справим с тях? Отговорът е: като се озовем в ситуация, която ни изправя пред този страх. Това в никакъв случай не бива да е умишлено провокирано – иначе ще донесе обратния ефект. Нещата трябва да се случват естествено и постепенно.
  • Споделянето на лична информация, ни прави уязвими.
  • Нормално е да споделяме проблемите си на най-близките хора. Но определен проблем не е добре да се изговаря повече от един-два пъти, защото това означава, че ще го изживяваме отново и отново.
  • Потискането на плача, може да доведе до безкрайна ярост;
  • Смехът е едно от най-силните оръжия;
  • Човек извървява своя път, както намери за най-добре. Ако някой не ни е поскал съвет, нека да не се намесваме в живота му с наставления;
  • Ако се чувстваме несигурни в себе си, можем да запишем всички свои хубави качества на един лист и да го прочетем няколко пъти.
  •     Животът е просто игра. Игра, чрез която можем да надхитрим съдбата.

 За да разберем какво провокира неприятни чувства и мисли у нас, можем да си зададем няколко въпроса:

 За да разберем какво провокира неприятни чувства и мисли у нас, можем да си зададем няколко въпроса:
  • Каква е неприятната ситуация, в която сме се озовавали?
  • Каква е първата ни мисъл за нея?
  • Как се предпазваме от нея?
  • Как ни повлиява ситуацията?

   Ако повтаряме всеки път една и съща грешка във взаимоотношенията си с останалите и страдаме от това, значи трябва да променим мисленото си.

Светът е пълен с хора, които ще ни карат да се чувстваме неудовлетворени.

Щом определени хора ни носят неприятни емоции, не е важно дали ще останат в живота ни.

Най-добре е да приложим следната техника: Представяме си ситуацията, която ни е натъжила или ядосала, но като страничен наблюдател. След това си представяме как реагираме на дадената случка и как ние излизаме „победители“ в нея.

      А ако определена ситуация е стресираща за нас, нека се спрем за миг, нека се огледаме спокойно, нека обмислим случващото се с/около нас.

И нека след това действаме – всичко, което ни се струва ужасяващо, просто е плод на ума ни – обърканост, която ни завлича и която трябва да преодолеем.

В случая е важно да останем спокойни, да запазим самообладание и да бъдем самоуверени.

 Но от къде все пак, идват погрешното възприемане на света и проекциите, които създаваме в него? 

Човек сам разболява психиката си, но не го осъзнава, защото всичко се случва на подсъзнателно ниво. Но ние не обръщаме внимание.

Вместо това посещаваме врачки, четем списания, поемаме голямо количество алкохол, цигари и наркотици, впускаме се в безразборни връзки, ходим на фитнес, за да излеем натрупалото се неудовлетворение; крием се зад маски и идеи.

погрешното възприемане на света и проекциите, които създаваме в него

Това е опит да избягаме от себе си, да се скрием от комплексите си.

Но всички неща, които ни опияняват, постепенно започват да губят въздействието си, и на сутринта се събуждаме още по-нещастни, виждайки цялата реалност.

А какво по-хубаво от това, събуждайки се, да си казваме: „Колко прекрасен ще бъде новият ден! Колко изпълнен с емоции и приятни усещания!“ .

Не си даваме сметка, че е редно да променим отношението към себе си и света, мисленето си, после навиците и привичките си, които ни правят още по-нещастни.

Промяната започва с поставянето на цели. Истината е, че първото нещо, което е необходимо да направим, е да спрем да вършим неща, които са ни неприятни, да допускаме неприятни хора до себе си, да неудовлетворяваме желанията си. Ние имаме избор, и само и единствено ние, можем да променим живота си.

Нито хората, нито ситуациите могат да ни променят. А нашето възприятие за тях, защото всичко започва от мислите.

За това е нужно най-напред, да се преборим със страховете си. Нека изчистим съзнанието си от негативните мисли от рода на: „Колко неприятно. Пак е утро.“, „Животът е ужасен.“, „За нищо не ставам.“. 

  Всеки акт на подтисничество спрямо нашата личност, се поражда от страх и чувство за вина. Ние потискаме емоциите си и спираме да се развиваме от страх.

Нашата обърканост води до деградация на личността. Страх ни е да се опълчим сами на себе си. Страх ни е да излезем от рутината. Предпочитаме познатият, удобният за нас модел на живот. 

Как да се справим с цялото това бреме?

  • Един лесен, но сигурен начин, е да вземем лист хартия и да напишем всички основни цели, които си поставяме за в близкото бъдеще;
  • Да правим всичко онова, което обичаме. Оправданието, че това е невъзможно, е просто нелепо. То е породено то страх от непознатото, от срам, от вина, от отчаяние; липса на желание, заради отчаянието.
  • Нека си представим, че всичко в този живот е смешно. Когато ви натоварят с негативизъм, просто не обръщайте внимание. Хора, които се опитват да ви наставляват или пък ви обсъждат пред вас, всъщност се страхуват от себе си, съмняват се в способностите си във взаимоотношенията.
  • Когато ситуацията стане напрегната, просто се оттеглете, докато нещата не се уравновесят, или просто отвърнете с насмешка. Но не стойте безучастни.
  • Винаги изразявайте чувствата и желанията си на глас. Правете го спокойно. 
  • Всичко става с практика. Дори и това, да се научим да общуваме.
  • За да се справите с гнева, намерете отдушника не в лицето на някого, а в своя ум.
  • Повтаряйте положителни мантри или молитви.
  • Повярвайте в дадена идея, в някакъв идеал. Това ще ви извади от отчаянието и страховете, и ще ви бъде опора.
  • Вземете един лист и напишете имената на всички хора, които са ви обидили или наскърбили. Мислено си представете, какво бихте им казали сега. Излейте на листа на всичко, което сте натрупали в душата. Или напишете писмо, адресирано до съответния човек, след което го изхвърлете.
  • Нарисувайте следното във въображението си. Срещата човек, провокирал неприятни емоции у вас. Наприказвате му всичко, което сте желали да му кажете. Съобщете му: „Ти много ме нарани“, „Ти много ме подразни“, след което му простете. 

      Чувството за вина и срам:

Проблем, с който хората не могат да се справят, е чувството за вина. Вината, както казва Сюзън Макмахан, е спирала. Тоест порочен кръг. Но защо става така?

Защото, когато причиним зло на някого, ние започваме да се терзаем. Толкова ни е непоносим споменът за случилото се (независимо дали е реално или плод на въображението ни), че започваме да търсим оправдание за постъпката си.

Докато се убедим, че всъщност не сме сторили нищо лошо. След което, вече успокоили съвестта си, сме готови да повторим ситуацията. 

 Какво трябва да направим всъщност?

какво трябва да направим всъщност
  • Извинете се на човека до себе си и забравете.
  • Простете на човека до себе си и забравете;
  • Ако все пак, чувството за вина е непосилно и не можете да се измъкнете от капана, си представете следната ситуация. Как отивате при човека, когото сте обидили и му искате прошка. 
  • Представете, че извършвате някакво добро за човека, но без негово знание. А ако имате  възможност превърнете  това в реалност.

Токсичните отношения:

  • Спрете да се обграждате с токсични хора и енергийни вампири. 
  •  Обградете се само с хора, които ви носят радост и спокойствие.
  • Научете се да казвате „Не“, когато нещо ви притеснява. 
  • Лепенето на етикет на някого, е само по себе си е  клеймо.
  • Да, съществуват лоши, както и злобни хора. Но за да не се влияем от тях, е редно да ги избягваме.
  • Манипулациите също са част от съвременното общуване. Най-добрата защита срещу тях, е да кажете: „Да, съгласен съм с теб“, след което да направите точно обратното пред манипулатора. 

         Източни техники: 

Колкото повече положителни неща повтаряме, толкова повече мислите ни ще се насочат към красивото. Във всеки от нас присъства частица от божественото.

Как да медитираме - Ръковоство за начинаещи

За да проявим това божествено у нас, можем да се обърнем към медитацията. За това е нужно да концентрираме ума си към дадено положително утвърждение.

Тази техника разрежда мислите и ни освобождава от излишния товар в съзнанието ни.

Необходимо е и да се научим да съзерцаваме, да наблюдаваме. Да се отърсим от рационалното мислене, наложено от началото на 20 в. насам. Само така ще можем да се научим да творим истински.

Защото причината поражда следствието – това, което правим, ще има определен ефект върху нас.

Нека достигнем до разкрепостяване и освобождаване на духа; да се стремим не толкова към сетивното, колкото към духовното наслаждение.

Това разбира се не означава да отречем напълно материалната природа, а просто да се обърнем към Абсолюта. Съществуват още източни техники.

Една от тях е медитацията на сибирските шамани – концентрирането върху звука от барабани. 

Западни техники:

  Интересна е и философията на индианците-толтеки, която нагуал Мигел Руиз доразвива.

Толтеките вярват, че животът е съставен от сънища. Ние избираме съня си и само ние можем да го променим. Това, че някой е създал неприятни чувства у нас, не ни засега, защото това е свързано с неговия сън, не с нашия. „Нанасяйки обида, човекът отсреща не докосва вашата болна страна, а своята“, пише Мигел Руиз.

Не е хубаво да лъжем – най-вече себе си. Не бива да приемаме нищо лично, да отнасяме чуждите думи към себе си. Трябва да се съмняваме във всичко – както учи и школата на рационалистите. Макар и да бъдем скептици, трябва и да наблюдаваме.

Наблюдателността всъщност, е пътят към изследването на другия.

     Още интересни мисли и съвети:

  • Човек се променя, докато е жив, независимо дали иска или не;
  • Човек греши, докато е жив. Това е напълно естествено.
  • Хората осъждат различното, защото не го разбират.
  • Животът ни е даден, за да му се радваме. 
  • Всяка предходна секунда е вече минало, а всяка следваща – бъдеще.
  • Не съществуват неудачници и неуспели хора. Има само нещастни хора, които не знаят как да се обичат.
  • Не съществува пропилян живот. Има неизживян живот. Живейте всичко което сте пропуснали тук и сега, независимо от възрастта.

          Естествено, в нашия живот съществуват основни правила за общуване и модели на поведение: 

         В съвременността се наблюдава засилването на първичния начин на общуване. Всеки човек вярва, че когато даде „заповед“ на някого другиго, последният е длъжен автоматично да изпълни „командата“ И ако тя не е изпълнена доброволно, се счита, че това е реакция на „неправилна гледна точка“. Тоест тук наблюдаваме следната верижна последователност: чужда мисъл – обработване на тази мисъл – възприемането й/отхвърлянето й – отговор (т. е. действие).

      Според семиотиката думата е тъждествена на мисълта, от което следва, че само хората могат да говорят. За да се избегне гореспоменатия модел, е необходимо да се отърсим от животинското, от първосигналността (тук не става дума за спонтанността). Как може да се случи нещо подобно?

      На първо място трябва да имаме познание за себе си. Второ – необходимо ни е и познание за околните. Освен това, е важно осъзнаването, че хората сме напълно различни едни от други – емоционално, психически и интелектуално. Ако сме наясно с това, ще приемем всеки човек такъв, какъвто е – с неговите качества и недостатъци.

      Още един характерен за наши дни, начин на общуване е, да казваме „истината“ (в кавички). Не, това не е истината за другите. Това е начинът, по който възприемаме човека срещу нас, тоест нашата собствена проекция в действителността (защото всичко е субективно).   

 Нека общуваме, отхвърляйки всякакви „модерни“ норми. Защото чрез общуването, можем да узнаем много неща едни за други – мисли, чувства и т. н.

      Ето, че идва ред и на действането. При всеки човек, то е различно. И всеки човек реагира различно в определени ситуации. Играем по няколко роли: една у дома, една на работа/училище, една за пред приятели и т. н. Това е нещо напълно естествено. Това не е лицемерие.

      Не е нормално обаче, когато се опитваме да играем роля, която ни е наложена. Ако го направим,  то това ще бъде продиктуване от желанието ни да не бъдем отхвърлени. Но не  се ли „отхвърляме“ ние самите, само и само, за да „угодим“ на някой, който въобще не се интересува от нас (защото всеки човек мисли предимно за себе си), въобразявайки си, че щом ни дава съвет, то това непременно е за наше добро?

     Все пак, не бива да забравяме, че във всеки колектив, във всяка общност, човек трябва да се съобразява с установените правила. Тоест да се адаптира към дадена среда. Това става, когато най-напред наблюдаваме околните и ситуациите от страни. След като вече сме направили някаква преценка и сме достигнали до собствен извод, е необходимо и да се опитаме да предвидим как по-нататък ще се развият събитията. Ето защо е важно в началото, когато се запознаваме с някого, да бъдем по-тихи и бдителни.

      Аз съм един – ти друг. Ние не сме едно, за да мислим, чувстваме и живеем по еднакъв начин. Осъзнаването на една личност, че е самостоятелна и цялостна, означава, че той е завършен. Нека обичаме себе си. Нека бъдем егоисти. Само така можем да обикнем хората и света. За това, колкото и да звучи клиширано, нека бъдем такива, каквито сме, за да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Благодарим на Кремена и Ния Каменови за прекрасната статия.

21-23. 10. 2019 г., Варна

По темата прочетете:

Оценете статията ни:
[Total: 1 Average: 5]